Эдуард Асадов Грохочет тринадцатый день войны

Красимир Георгиев
„ГРОХОЧЕТ ТРИНАДЦАТЫЙ ДЕНЬ ВОЙНЫ”
Эдуард Аркадьевич Асадов (1923-2004 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГРОХОТИ ТРИНАЙСТИЯТ ДЕН С ВОЙНА

Грохоти тринайстият ден с война.
Ни денем, ни нощем почивка свети.
Издига се взрив, хвърлят жар ракети
и няма секунда за тишина.
 
Момчетата бият се – как е страшно!
Те втурват се в двайсти, в трийсти бой
за всяка къщурка, пътечка, пасище,
за всеки баир тук, до болка свой...
 
Войната и фронта, и тил разрови,
с дула нажежени напред вървим!
Окопи – гробове... Отново гробове...
Воюваме, нямаме сили нови,
но нашият устрем е несломим.
 
За предни победи сме пели, постигнати,
дори и сред Кремъл възхвала ръми
за туй, че когато войната пристигне,
то нашата мощ в монолит ще се вдигне
и страшно ще тръгне по чужди земи.
 
А как ли действително всичко ще става?
Туй никъде никой не знае. Мълчат!
Но могат ли воините да се съмняват?
Те могат безстрашно да се сражават
за всяко парченце от родния свят!
 
Душата и тялото пълни са с вяра,
че главните сили към нас вървят!
И утре войските на наште другари
фашистката измет ще пометат.
 
Грохоти войната тринайсти ден
и все по-далеч и далеч обхваща...
Без милост е нейният страшен плен,
не чужди земи задушава, а нашта.
 
В безбройни атаки смъртта ни гори,
умората тежко краката сковава...
Изглежда, направиш ли крачка дори,
тогава безжизнен край пътя оставаш...
 
Оглежда ни взводният, вдига глас:
– Сухари раздай! Спокойно, хора!
До седмица помощ ще има за нас,
основните сили ще дойдат скоро.
 
Мъгла над гората прекъсва бой...
Разплатата где е, победната птица?!
Край храсти и дънери в миг на покой
заспаха измъчените войници...
 
Ех, вие чада на безстрашна страна,
войници от взвода ни, смъртно раними,
не чакайте помощи, ни тишина.
Не дни са до края на тази война,
а четири дълги, огромни години.


Ударения
ГРОХОТИ ТРИНАЙСТИЯТ ДЕН С ВОЙНА

Грохо́ти трина́йстият де́н с война́.
Ни де́нем, ни но́штем почи́вка све́ти.
Изди́га се взри́в, хвъ́рлят жа́р раке́ти
и ня́ма секу́нда за тишина́.
 
Момче́тата би́ят се – ка́к е стра́шно!
Те вту́рват се в два́йсти, в три́йсти бо́й
за вся́ка къшту́рка, пъте́чка, па́сиште,
за все́ки баи́р тук, до бо́лка сво́й...
 
Война́та и фро́нта, и ти́л разро́ви,
с дула́ нажеже́ни напре́д върви́м!
Око́пи – гробо́ве... Отно́во гробо́ве...
Вою́ваме, ня́маме си́ли но́ви,
но на́шият у́стрем е несломи́м.
 
За пре́дни побе́ди сме пе́ли, пости́гнати,
дори́ и сред Кре́мъл възхва́ла ръми́
за ту́й, че кога́то война́та присти́гне,
то на́шата мо́шт в моноли́т ште се вди́гне
и стра́шно ште тръ́гне по чу́жди земи́.
 
А ка́к ли действи́телно вси́чко ште ста́ва?
Туй ни́къде ни́кой не зна́е. Мълча́т!
Но мо́гат ли во́йните да се съмня́ват?
Те мо́гат безстра́шно да се сража́ват
за вся́ко парче́нце от ро́дния свя́т!
 
Душа́та и тя́лото пъ́лни са с вя́ра,
че гла́вните си́ли към на́с вървя́т!
И у́тре войски́те на на́ште друга́ри
фаши́стката и́змет ште помета́т.
 
Грохо́ти война́та трина́йсти де́н
и все́ по-дале́ч и дале́ч обхва́шта...
Без ми́лост е не́йният стра́шен пле́н,
не чу́жди земи́ задуша́ва, а на́шта.
 
В безбро́йни ата́ки смъртта́ ни гори́,
умо́рата те́жко крака́та скова́ва...
Изгле́жда, напра́виш ли кра́чка дори́,
тога́ва безжи́знен край пъ́тя оста́ваш...
 
Огле́жда ни взво́дният, вди́га гла́с:
– Суха́ри разда́й! Споко́йно, хо́ра!
До се́дмица по́мошт ште и́ма за на́с,
осно́вните си́ли ште до́йдат ско́ро.
 
Мъгла́ над гора́та прекъ́сва бо́й...
Разпла́тата где́ е, побе́дната пти́ца?!
Край хра́сти и дъ́нери в ми́г на поко́й
заспа́ха измъ́чените войни́ци...
 
Ех, ви́е чада́ на безстра́шна страна́,
войни́ци от взво́да ни, смъ́ртно рани́ми,
не ча́кайте по́мошти, ни́ тишина́.
Не дни́ са до кра́я на та́зи война́,
а че́тири дъ́лги, огро́мни годи́ни.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Эдуард Асадов
ГРОХОЧЕТ ТРИНАДЦАТЫЙ ДЕНЬ ВОЙНЫ

Грохочет тринадцатый день войны.
Ни ночью, ни днем передышки нету.
Вздымаются взрывы, слепят ракеты,
И нет ни секунды для тишины.

Как бьются ребята – представить страшно!
Кидаясь в двадцатый, тридцатый бой
За каждую хату, тропинку, пашню,
За каждый бугор, что до боли свой...

И нету ни фронта уже, ни тыла,
Стволов раскаленных не остудить!
Окопы – могилы... и вновь могилы...
Измучились вдрызг, на исходе силы,
И все-таки мужества не сломить.

О битвах мы пели не раз заранее,
Звучали слова и в самом Кремле
О том, что коль завтра война нагрянет,
То вся наша мощь монолитом встанет
И грозно пойдет по чужой земле.

А как же действительно все случится?
Об это – никто и нигде. Молчок!
Но хлопцы в том могут ли усомнится?
Они могут только бесстрашно биться,
Сражаясь за каждый родной клочок!

А вера звенит и в душе, и в теле,
Что главные силы уже идут!
И завтра, ну может, через неделю
Всю сволочь фашистскую разметут.

Грохочет тринадцатый день война
И, лязгая, рвется все дальше, дальше...
И тем она больше всего страшна,
Что прет не чужой землей, а нашей.

Не счесть ни смертей, ни числа атак,
Усталость пудами сковала ноги...
И, кажется, сделай еще хоть шаг,
И замертво свалишся у дороги...

Комвзвода пилоткою вытер лоб:
– Дели сухари! Не дрейфить, люди!
Неделя, не больше еще пройдет,
И главная сила сюда прибудет.

На лес, будто сажа, свалилась мгла...
Ну где же победа и час расплаты?!
У каждого кустика и ствола
Уснули измученые солдаты...

Эх, знать бы бесстрашным бойцам страны,
Смертельно усталым солдатам взвода,
Что ждать ни подмоги, ни тишины
Не нужно. И что до конца войны
Не дни, а четыре огромных года.


ГУРКОЧЕ ТРИНАДЦЯТИЙ ДЕНЬ ВІЙНИ (перевод с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)

ГуркОче тринадцятий день війни.
І ніччю, і днем – передИшці «вето»!
Здіймаючись в небо, слІплять ракети,
Нема ні секунди для тишини.

Як б’ються ті хлопці – представить страшно!
КидАючись в п’ятий, тридцятий бій
За кожну хатину, стежинку, пашню,
За кожний бугор, що до болі – свій…

Нема вже ні фронту – і навіть тилу.
Стволів, – що мов пЕчі, – не остудить!
Окопи – могили.. і знов могили..
Всі змучились вщент, вже бракує сили,
І все ж таки мужності не зломить!

Про битви співали… – мов, мир на грані,
Звучали слова і в самім Кремлі
Про те, що як завтра війна нагряне,
То вся наша міць – монолітом стане
І грізно піде по чужій землі.

А як обернулося все на ділі?
Мовчок! Бо про це… – і ніхто й ніде'.
Та хлопців тоді – за живе! – заділи:
Вони темну зграю безстрашно били,
Тримаючись віри про світлий день.

Бо віра дзвенить і в душі, і в тілі,
Що сила підмоги ось-ось прийде'!
І завтра, ну може, через неділю
Всю зграю фашистську – вмить розмете!

Гуркоче тринадцятий день війна.
І грИмає й рветься – все дальше, дальше…
І тим вона – більше за все! – страшна',
Що пре не в чужім краю', – а в нашім.

Без обліку смерть та число атак,
А втома – пудАми! – скувала ноги…
І мАриться: зробиш іще хоч шаг –
І замертво звалишся близь дороги.

Комвзводу пілоткою витер піт:
– Діліть сухарі! Не здрейфіть, люди!
Неділя, не більше, іще промчить
І сила підмоги – сюди! – прибуде...

На ліс, мов та сажа, звалилась мла…
Ну де ж перемога і час розплати?!
У кожного кущика і ствола
Поснули – всі змучені вщент – солдати…

Ох, знали б всю правду бійці-сини,
Солдати безстрашного взводу й роти:
Чекати підмоги – чи тишини… –
Не треба. І що до кінця війни
Не дні, а чотири великих рОки.




---------------
Руският поет и писател Едуард Асадов (Эдуард Аркадьевич Асадов) е роден на 7 септември 1923 г. в гр. Мерв, Туркестанска АССР. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст, а първите му поетични публикации са от 1948 г. в сп. „Огонек”. През 1943 г. завършва военно училище и се сражава във Великата отечествена война, където е ранен тежко и ослепява (до края на живота си носи черна полумаска на лицето). След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия от башкирски, грузински, калмикски, казахски и узбекски език. Член е на Съюза на писателикте на СССР (1951 г.). Работи като литературен консултант във в. „Литературная газета”, сп. „Огонёк”, сп. „Молодая гвардия”, изд. „Молодая гвардия” и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които 50 стихосбирки като „Светлая дорога” (1951 г.), „Снежный вечер” (1956 г.), „Солдаты вернулись с войны” (1957 г.), „Во имя большой любви” (1962 г.), „Лирические страницы” (1962 г.), „Я люблю навсегда” (1965 г.), „Будьте счастливы, мечтатели” (1966 г.), „Остров романтики” (1969 г.), „Доброта” (1972 г.), „Песня о бессловесных друзьях” (1974 г.), „Ветра беспокойных лет” (1975 г.), „Созвездие Гончих Псов” (1976 г.), „Годы мужества и любви” (1978 г.), „Компас счастья” (1979 г.), „Именем совести” (1980 г.), „Избранное” (в 2 тома, 1981 г.), „Дым Отечества” (1983 г.), „Сражаюсь, верую, люблю!” (1983 г.), „Высокий долг” (1986 г.), „Собрание сочинений” (в 3 тома, 1987 г.), „Судьбы и сердца” (1990 г.), „Зарницы войны” (1995 г.), „Не надо сдаваться, люди” (1997 г.), „Не надо отдавать любимых” (2000 г.), „Не проходите мимо любви” (2000 г.), „Смеяться лучше, чем терзаться” (2001 г.), „Собрание сочинений” (в 6 тома, 2003 г.), „Когда стихи улыбаются” (2004 г.), „Дорога в крылатое завтра” (2004 г.) и др. Герой на Съветския съюз (1998 г.). Умира на 21 април 2004 г. в гр. Одинцово, Московска област.